post-title Алергиите – какво трябва да знаем за тях? 2015-07-03 11:35:46 yes no

Алергиите – какво трябва да знаем за тях?

Голям брой от населението днес страда от алергии, изразяващи се в чувствителност към различни веществата, които предизвикват алергични реакции. Устната лигавица, включително устните, са постоянно изложени на голям брой потенциално дразнещи вещества. Най-честото срещаните проблеми в тази област са свързани с:

Алергия към дентални материали

Повечето стоматологични материали са предназначени за продължителна употреба в устата и това може да изостри чувствителността на пациентите. Клиничните прояви на алергия към дентални материали не са еднакви. Пациентите могат да имат различни оплаквания, засягащи лигавицата на устната кухина, включително парене и болка и по-обективни прояви като стоматит, хейлит, и лихеноидни реакции, локализирани в устната лигавица, езика и устните.Отстраняването на материала, довел до алергия и замяната му с друг може да има благоприятен ефект за пациента. Понякога се изисква специфично лечение от специалист. За да се установи дали пациентът има алергия, се прави изследване с дентална серия, включваща използваните материали. Тестът е полезен, достъпен, неинвазивен метод за откриване на контактните алергии при пациенти и сред стоматолози, които се занимават с тези продукти.

Алергичен контактен стоматит

Алергичният стоматит представлява възпалителна реакция на лигавицата на устата, появяваща се при контакт с дразнители или алергени. То е рядко заболяване, с което повечето клиницисти не са запознати. Много често може да остане незабелязан, поради липса или слабо изразени симптоми, които са идентични с много други устни лезии. Контактният стоматит има различно разпространение в устата, предизвиква се от голямо разнообразие от агенти.  Най-често срещаните причини за алергични реакции на свръхчувствителност са ароматизиращи средства, консерванти и дентални материали. Ароматизиращите средства и консерванти са широко използвани в хигиенните средства и храни от търговската мрежа, което увеличава риска от реакция на свръхчувствителност. Перуански балсам, канела, канелен алдехид, ментол, лютива мента и евгенол са едни от най-често използваните ароматични алергени за орална хигиена. Предишна експозиция с алергена е от изключителна важност за поставянето на диагнозата. Чувствителността, която усещат пациентите, обикновено се появява при контакт на алергена с лигавицата на устата. Много рядко може да се появи чувствителност при контакт с кожата. Клинични прояви са различни в зависимост от характера на алергичната реакция, типа алерген и продължителността на контакт. Пациенти с остри лезии могат да се проявят с изгаряне или зачервяване. Най-честите съобщавани симптоми са: болка, обширни зачервени лезии, може да има субективни усещания за грапавост и дискомфорт в засегнатата зона, сърбеж, затруднения при миенето на зъбите, говорене и усещане за парене при хранене. При съмнение за алергичен контактен стоматит пациентите се съветват да избягват храни с консерванти и ароматизиращи средства, назначава се специфично лечение и контролни прегледи, за да се следи състоянието.

Денталните лекари трябва да обмислят алергичния контактен стоматит като възможна диференциална диагноза при пациенти с неспецифични орални лезии, за да може да се осигури адекватно лечение и да се избегнат нови появи.

 

Алергия към дентални упойки

Алергичната реакция е спешен медицински случай. Може да се прояви със силно забележимите промени във външния вид на пациента в рамките на няколко минути. Реакциите варират от лек обрив до комбинация от най-сериозните прояви на анафилаксия. Проявите включват уртикария (копривна треска), подуване на езика, фаринкса, ларинкса, бронхоспазъм, хипотония, сърдечни аритмии, и болки в корема.

Много често се налага да се използват упойки. За да се избегнат усложнения при алергични пациенти се налага да се направят предварителни тестове. Те са бързи, надеждни, неинвазивни и предпазват от алергични реакции. При пациенти, които са предразположени или имат друг тип алергии задължително трябва да бъдат тестувани преди интервенция. Ако се налага специалист назначава лечение преди използване на упойка.

Предразположение към алергични реакции

Хората с алергии (към полени, дървета, треви, животни, прах, плесени и лекарства), със сенна хрема и астма се считат за атопични пациенти. Атопичните пациенти може да са свръхчувствителни към много продукти и материали, използвани в денталната медицина. При разпитването на пациента и събиране на информация относно неговата медицинската история е много важно да се документира всеки вид алергия и да се зададат въпроси за лекарства и материали, към които могат да проявят свръхчувствителност. Ако има данни за алергични реакции се назначават допълнителни тестове и се вземат предпазни мерки.

Пациенти, които никога не са имали някакви алергии или алергични реакции преди, може внезапно да реагират на всяко лекарство, продукт или материал. Всеки може да имат алергична реакция по всяко време!

 

Избягване на галванизъм

Металите могат да провокират имунната система на човек и да предизвикат алергични реакции, но също така те са електрически активни. Оралният галванизъм е познат на човечеството повече от 100 години, но доста често денталните лекари игнорират него и последствията му. Електроенергията от денталните метали, която се провежда на случаен принцип и/или непредвидимо през анатомичните структури може да промени нормалния невронален контрол.  Най-често се манифестира като метален вкус, локализирана болка, мравучкане, парене, неадекватно повишен мускулен тонус – напрежение в челюстите, в темпоро-мандибуларната става, главоболие, бледост на кожата (поради ниското ниво на вазоконстрикция).

Тестът за определяне на патогалванизъм дава възможност да се установи дали има обмен на йони от различните метали. Изследвайки корозонионния потенциал в устата на пациента, специалистът преценява дали трябва да се запазят металните конструкции и амалгамени пломби или да се подменят.

 

Д-р Христиана Маджова

Алергиите – какво трябва да знаем за тях?
4 (80%) 2 votes

Неинфектирана киста – симптоми

  • Радикуларните кисти започват своето развитие дълбоко в алвеоларната кост и растат бавно, безсимптомно. В този период установяването им става случайно при рентгеново изследване на невитални зъби по друг повод.
  • Кистите растат бавно и могат да достигнат значителни размери без субективни оплаквания. При достигане на големи размери пациентите търсят помощ по повод поява на неболезнена подутина на челюстта. Тази подутина е на нивото на върха на корена на съответния зъб. При палпиране подутината е с твърда консистенция, а при прекалено изтъняване на костта може да се усети крепитация.
  • Развитието на кистите понякога води до неприятни усещания като тежест, разпъване, невралгични болки. Подвижност или наклоняване на съседни зъби се среща при големи кисти.
  • При добри защитни сили на организма тези кисти могат да протичат с клинична картина на хроничен възпалителен процес с поява на лигавична или кожна фистула.
Неинфектирана киста – симптоми
Оценете

Инфектирана киста – симптоми

При определени условия (като травма или провеждане на ендодонтско лечение на причинния зъб) кистата може да се инфектира и се развива картина на остър възпалителен процес: болка в областта и зъба; оток в областта на причинния зъб; в някои случаи реагират лимфни възли; появяват се общи симптоми – главоболие, повишена температура, втрисане.

Инфектирана киста – симптоми
Оценете

Начини за диагностика на кистите

  • Рентгенография – панорамна снимка
  • СВСТ-изследване (скенер)
Начини за диагностика на кистите
Оценете

Лечение на киста

Лечението на кистите може да бъде комбинирано (консервативно-хирургично) или хирургично:

  • Екстирпация на кистата с резекция на кореновия връх на зъба/зъбите – метод на лечение при радикуларни кисти, когато е възможно консервативното лечение на зъба/зъбите и тяхното запазване
  • Екстирпация на кистата с екстракция на причинния зъб – метод на лечение при радикуларни и фоликуларни кисти; причинният зъб не може да бъде съхранен и едноетапно с екстирпацията на кистата се екстрахира
  • Екстирпация на резидуална киста

Оперативното лечение се извършва под местна анестезия. При по-големи по размер кисти може да се извърши под венозна или обща анестезия.

Следоперативно може да има дискомфорт и болка, оток в областта и общо неразположение, които симптоми отшумяват до около 5ти – 7ми ден.

Меките тъкани се възстановяват в рамките на 7 – 14 дни, а костта се възстановява напълно до 6-я месец след операцията. Необходими са контролни прегледи един или два пъти годишно за проследяване на състоянието на пациента.

Лечение на киста
Оценете

What people say about our doctor?

Loading…