За съжаление, въпреки превенцията и съвременните метoди зa лечение на пулпната патология, понякога временните зъби не могат да бъдат запазени и тяхната ранна загуба е обективна необходимост. Преждевременната екстракция на временни зъби е широко разпространен начин на лечение на усложнения зъбен кариес в много страни. Тя е причина за недостиг на пространство за постоянните зъби и промяна в оклузалните отношения. Правилният клиничен подход на лекарите по дентална медицина е да възстановяват временните зъби, защото те запазват мястото до пробива на постоянните зъби и по този начин намаляват риска от струпване и промени в оклузията на постоянното съзъби. В повечето от случаите на преждевременни екстракции, поставянето на местопазител е необхадимата профилактична мярка, за да се избегнат ортодонтски деформации в бъдеще.
Въз основа на оценка на рентгеновите и биометрични анализи, както и резултатите от клиничното изследване на оклузията, се анализират пространствените промени. Ако липсва стеснение на пространството и няма отклонения в оклузията се поставят местопазители с профилактична цел. Съществува протокол за поставяне на местопазители от детски и общопрактикуващи дентални лекари:
- Местопазител трябва да се поставя във възможно най-кратък период след преждевременна загуба на временен зъб (до 2 месеца).
- Поставянето на местопазител е задължително при загуба на втори временни молари, на долни първи временни молари, при загуба на повече от един зъб, когато има показания по триадата на Атанасов.
- При преждевременна загуба на горни първи временни молари, без загуба на място и вече пробили първи постоянни молари, местопазител може да не се поставя. Задължително е обаче проследяването на пациента през шест месеца.
В зависимост от мястото и големината на дефекта се поставят различни видове местопазители. Различните видове местопазители (снемаеми или неснемаеми) са свързани с техниките, използвани за изработването на конструкциите и са подробно описани в стандартите за работа на денталния лекар, който взима решението кой вид местопазител да бъде използван въз основа на някои общи и индивидуални фактори, свързани с детето.Решението за използването на местопазители трябва да се основава на клиничния опит, добрата преценка и познаването на растежа и развитието на съзъбието. При преждевременна загуба на странични зъби се използват следните видове местопазители:
- при загуба на един зъб – се поставя най-често неснемаем местопазител с припоена телена конструкция;
- при загуба на два или повече зъби едностранно или двустранно – се използва протеза-местопазител;
- при преждевременна загуба на временни зъби във фронталния участък и настъпили промени – се използване местопазител пластинка с разширителен винт, който нормализира наклона на зъбите около екстракционната празнина, с което се осигурява достатъчно място за пробив на постоянните зъби, възстановява се естетиката и се подобрява дъвкателната функция (отхапването);
- при двустранна загуба на зъби в една челюст и при повече загубени зъби във фронта – се изработват местопазители като частични плакови протези. Много често се налага местопазителят да се носи повече от година (до пробива на постоянните зъби).
Научете повече за нашия екип от специалисти по детска дентална медицина и медицинските услуги тук.
Университетският медико-дентален център ще Ви помогне да върнете усмивката на лицето на Вашето дете!
