Диагностиката в денталната медицина е основен и съществен етап от процеса на лечение. В ортодонтията консултацията на пациента започва още с първичният преглед. При първата среща с ортодонта се добива представа за оплакванията и желанията на пациента. Пациента дава информация за минали заболявания, предишно лечение, време на пробив на постоянните зъби и други особености, които биха имали значение за бъдещото лечение. Много важно е да бъде установена наследствеността по отношение на конкретната зъбно-челюстна деформация, тъй като голяма част от проблемите в тази област се предават генетично. Наследствената предразположеност се отразява на периода на лечение и на ретенционния период. След анамнезата и извършения клиничният оглед на пациента се назначават определени образни изследвания (ортопантомография, телерентгенография, секторни снимки, снимка по Симпсон или скенер).

При второто посещение на пациента се вземат отпечатъци от съзъбието с последващо регистриране на захапката. Правят се фотоснимки на пациента-екстраорални (външни) и интраорални (вътрешни), с помощта на които се формира правилна прогноза на лицевата естетика – дали ще се влоши, подобри или е нужно тя да се запази. Фотоснимките мотивират пациентите, като им позволяват да следят състоянието на съзъбието във всеки един етап от лечението. Върху предварително направени  индивидуални гипсовите модели се правят биометрични измервания, които доизясняват количествените и качествените промени на отделния зъб, на зъбната дъга и оклузията. Извършва се анализ и на назначените образни изследвания. След като цялата информация бъде събрана чрез посочените методи, ортодонта съставя план за лечение, включващ на етапите, през които ще премине лечението, както и необходимата апаратура за него.

При третото посещение се разяснява на пациента диагнозата, плана за лечение и апаратурата, която ще се използва. Специалистът обяснява за фазите на лечение,  предимствата и недостатъците на самото лечение, неговата цел, продължителност, както и необходимостта от лечението и съответно последствията, ако не се предприеме. В  случаите на необходима екстракция на зъбите, завършване на лечението с протетична конструкция, използване на допълнителна апаратура, микроимпланти или рентгенови изследвания, пациентът се уведомява преди започване на ортодонтското лечение, като той писмено заявява своето съгласие за предложения му от ортодонта и одобрен от него лечебен план. Вниманието на пациента се насочва и към важността от последната фаза на лечението – ретенцията.

Ортодонтското лечение се състои от 2 етапа:

  • активно лечение включващо прилагането на лечебните апарати, подреждането на зъбите в зъбната дъга и нормализирането на оклузалните съотношения ;
  • пасивно-ретенционния период (задръжката) след сваляне на брекетите, за да се стабилизира постигнатата позиция на зъбите в резултат на лечението. Ретенционната фаза като продължителност е равна минимум на времето на активно лечение, като  пациентът е отговорен да носи ретенционните си апарати и да посещава ортодонта  за периодични контролни прегледи.

При това посещение се коментира и финансовата страна на лечението – стойността на цялостното лечение и на отделните етапи. При започване на лечението всеки пациент разписва информирано съгласие по отношение на рисковите, възможните усложнения по време на лечението и прякото му участие в лечебния процес.

Неделима част от ортодонтското лечение е и желанието на пациента да се лекува и да има готовност да съдейства на ортодонта си при необходимост от подмяна на апарат, направа на допълнителни рентгенови снимки, носене на допълнителни апарати към фиксираната техника и поставяне на назначените интраорални ластици. Липсата на кооперативност от страна на пациента, както и лошата хигиена може да доведе до забавяне на лечението или невъзможност да се осъществи неговото окончателно и успешно завършване.

Диагностика в ортодонтията
Оценете