Повторно ендодонтско лечение (релечение) представлява разпълване на предходната коренова заплънка и повторна механично-химична обработка на корено-каналната система, както и повторно обтуриране на каналите. Този подход за лечение се предприема след неуспешно първично лечение.

Основни оплаквания на пациента след проведеното лечение на коренови канали, които насочат към релечение:

Вземането на решение за прелекуване на зъб с неуспешно кореново лечение зависи от находката и изминалото време от предходното лечение. Наличието на клинични и морфологични симптоми, липсата на данни за подобряване на състоянието и нарушаването на херметичността на ендодонта дават основания за прелекуване.

Релечението се провежда в следната последователност:

  • анализиране на клиничния случай и поставяне на точна диагноза
  • изясняване на причините, които обуславят неуспеха от предходното лечение
  • изготвяне на подходящ лечебен план
  • изпълнение на плана
  • прогноза на изхода от лечението

Точното прогнозиране, основано на прегледа и параклиничните изследвания, е трудно при ендодонтска ретерапия и се изяснява в хода на лечебния процес.

 Индикации за прелекуване има при две основни групи случаи:

  • 1-ва група:

Контролната рентгенография показва добра канална заплънка, но има клинични симптоми, както и морфологични промени. Нарушена е херметичността на ендодонта и липсва оздравителен процес в периапекса.

  • 2-ра група:

Липсват клинични и рентгенографски данни за патология, но налице е недобра, неточна канална заплънка.

Основната причина за ендодонтски неуспех е непълното почистване и обтуриране на корено-каналното пространство, което води до неточно изолиране на апекса от периодонциума и от оралната среда.

Мнението на специалиста: „Непроведеното релечение води до липса на оздравителен процес, в някои случаи дори и до загуба на зъб“

Етапи и срокове за релечение

За прелекуването е необходимо повече време. Рискът от интраоперативни инциденти и поява на постоперативни болки е по-голям, отколкото при първичното лечение и пациентът трябва да е наясно с това. Повторното лечение започва с отстраняване на наличната обтурация (или корона) и отстраняване на предходната канална заплънка (гутаперкови щифтове и силър, радикуларни щифтове, фрактурирани инструменти, ако има такива). Необходими са оптимални условия за видимост и ендодонтски достъп, като се отстранят коронарните възстановявания (обтурации/коронки). Ако има мостова конструкция с добър протетичен резултат, трябва да се трепанира през короната. Стените и дъното на пулпната камера се почистват напълно от обтурационния материал. Откриват се орифициумите и с помощта на тънък канален инструмент се изследват  кореновите канали (съдържание, консистенция, наличие на процеп). Отстраняването на предходната канална заплънка невинаги е лесно. Например отстраняването на сепарирани ендодонтски инструменти е една от най-трудните задачи и трябва да се провежда  в специализирани практики с подходящо оборудване. Процедурите след разпълването на каналното съдържимо са сходни на тези при първичното лечение и те са следните:

  • Определяне на работна дължина на кореновите канали по електрометричен и рентгенографски метод в мм
  • Механична и медикаментозна обработка на кореновите канали и евентуално поставяне на медикаментозна вложка по преценка на лекуващия
  • Запълване на кореноканалното пространство с каналопълнежни средства. Съществуват различни методи и системи за обтуриране на кореноканалното пространство
  • Рентгенографски контрол на каналната заплънка.
  • Дефинитивно възстановяване на клиничната корона

Изострянето на клиничната симптоматика по време на ендодонтска ретерапия налага поставянето на временни вложки с калциев хидроксид интраканално и херметични временни обтурации. Не се провежда прелекуване в едно посещение при остри симптоми. Дефинитивното обтуриране на кореновия канал се извършва след като изчезнат симптомите болка, оток, неприятна миризма и ексудация. Трябва да се следи дали оплакванията на пациента се овладяват. Ако е необходимо, по преценка на лекуващия лекар се назначават медикаменти (аналгетици/антибиотици). Перкуторната болка, появила се дори след задоволително лечение, е с тенденция за затихване в продължение на 7-14 дни. Тя е травматично или медикаментозно обусловена и изчезва.

Апаратура и материали са необходими за провеждане на релечение
Релечението на корено-каналната система е сложна и трудоемка манипулация. Най-добре е да се извършва от специалист ендодонтист с повече опит, като провеждането може да бъде улеснено с помощта на средства като специален микроскоп, висококачествени материали и апаратура.

Контрол за качество на проведеното релечение
Всяко ендодонтско лечение завършва с рентгенографски контрол за качеството на каналната заплънка. Липсата на признаци за подобряване на състоянието се установяват клинично и рентгенографски. Контролът върху лечебните резултати се прави съобразно с необходимото време за преценка на състоянието и динамиката на оздравителния процес. Съпоставят се изходното с моментното състояние на пациента. От образното изследване се правят изводи за оздравителния процес на  6-ия, 9-ия и 12-ия месец, след сравнение със старите рентгенографии.

Цел и резултати на кореновото лечение
Целта при релечение на коренови канали е пълна санация, отстраняване на възпалителния процес, премахване на симптоми като болка, нарушена функция и съхраняване на зъба, без да се налага неговата екстракция. Ревизията на кореновите канали е сложна, трудоемка и скъпа, но при ясни индикации позволява да се избегне хирургично лечение.

Релечение на коренови канали
4 (80%) 1 vote