Поради големия интерес към безплатните комплексни профилактични прегледи за диагностика на сънна апнея и причините за хъркане, Университетския медико-дентален център удължава кампанията до 16 март 2016 г. – Световен ден на борбата с хъркането и сънната апнея. В последната седмица в кампания ще се включат и студенти от Денталния факултет на МУ-Варна.
През първия период от кампанията намериха помощ в борбата с хъркането над 35 пациенти с оплаквания и проблеми със съня. Съвместно бяха извършени УНГ и дентални прегледи, както и консултации за оценяване на състоянието на пациенти по Скалата на дневната сънливост. Всички, които взеха участие в кампанията, бяха насочени за втория етап – мониториращо, 24-часово изследване на съня. Допълнително към това, една част от пациентите бяха пренасочени за консултация с кардиолог или пулмолог. На друга част от тях беше диагностицирано изкривяване на носната преграда и в последствие бяха изпратени за оперативно лечение към лицево-челюстен хирург.
След провеждане на изследването на съня и според резултатите от него, на пациентите ще бъдат предложени индивидуални специални шини, които ще бъдат изработени в Денталния факултет.
Безплатните прегледите за диагностика на сънна апнея и причините за хъркане се осъществяват при водещи специалисти от Центъра – Доц. д-р Марио Милков и д-р Людмил Матев – до 16 март 2016, всеки Понеделник, Сряда и Петък от 9:30 до 12:00 часа на адрес бул. „Цар Освободител“ 84, етаж 5.
Необходимо е предварително записване на телефони: 052 677 299 и 0882 413 456 или чрез сайта на Университетски медико-дентален център http://dentalclinic.mu-varna.bg/ .
Сънната апнея (апнея – от лат. липса на дишане, спиране на дишането) и хъркането са често срещани състояния, които се характеризират с епизоди на спиране на дишането по време на сън. От този проблем страда значима част от работоспособното население, а липсата на лечение би могла да доведе до инвалидизация. Доказано е, че обструктивната сънна апнея е независим рисков фактор за развитие на мозъчен инсулт (2,2 %) и повишаване на риска от сърдечно-съдови заболявания (с около 5 %). По този начин индиректно се намалява качеството на живот.
