Много хора вярват, че възстановяването на липсващ зъб е въпрос единствено на естетика или комфорт и че процедурата може да бъде отложена с години. От биологична и медицинска гледна точка обаче времето е критичен фактор. Загубата на зъб задейства необратим процес на анатомични промени, известен в денталната медицина като алвеоларна резорбция или стопяване на костта.
Биологичният механизъм на костната атрофия
Костната тъкан в човешкия организъм се нуждае от постоянна стимулация, за да запази своята плътност и обем. Естествените зъбни корени пренасят дъвкателното натоварване директно върху челюстта. Когато даден зъб бъде екстрахиран (изваден), съответният костен участък спира да функционира. Поради липсата на механично дразнене, организмът започва да резорбира (неутрализира) излишната според него тъкан.
Клиничните изследвания показват, че най-интензивният период на костна загуба настъпва през първите 3 до 6 месеца след екстракцията. В този кратък прозорец челюстта може да загуби до 40-60% от своята ширина и височина.
Какви са последствията от костната резорбция?
Загубата на костна маса не е изолиран проблем – тя рефлектира върху цялата зъбна дъга, като засяга цялата функционална и анатомична система в устната кухина. Тъй като алвеоларната кост е тясно свързана с наличието на зъби и дъвкателното натоварване, всяка нейна промяна води до верижен ефект, който може да се прояви като:
- Промени във формата на челюстта – с намаляването на костния обем в зоната на екстракция челюстният контур започва постепенно да се променя. Алвеоларният гребен се „свива“ и губи първоначалната си височина и ширина. Това води до неравности в костната линия.
- Влияние върху съседните зъби – постепенно поемат допълнително натоварване. Това довежда до нарушаване на естественото разпределение на дъвкателните сили и до затруднения при почистване, повишен риск от кариеси и възпаления, както и до допълнителни ортодонтски проблеми.
- Миграция на съседните зъби – лишени от странична опора, зъбите в съседство започват да се накланят към празното пространство. Това нарушава контактите между тях и създава условия за задържане на храна и развитие на кариеси.
- Екструзия на антагониста – срещуположният зъб (позициониран на другата челюст) започва да екструдира – т.е. прораства вертикално извън костта в търсене на контакт, което компрометира неговата стабилност.
- Промени в захапката – тя е динамична система, която зависи от точния контакт между всички зъби. Когато настъпи резорбция, този баланс постепенно се нарушава и се променя оклузията.
- Външния вид на лицето – опората постепенно отслабва, което води до видими естетични промени. Лицевият контур може да изглежда по-хлътнал, а кожата – по-малко поддържана в засегнатата зона.
Как може да се съхрани костния обем?
Денталният имплант е единственото медицинско решение, което функционира като естествен корен. Чрез процеса на остеоинтеграция той се съединява биологично с челюстта и възстановява правилното дъвкателно натоварване. По този начин имплантът напълно преустановява процеса на костна атрофия и запазва естествената анатомия на лицето.
За запазване на естествената анатомия и избягване на допълнителни хирургични етапи, имплантологичното лечение трябва да се планира своевременно. Препоръчително е това да се случи непосредствено преди или след екстракцията на зъб.Колкото по-дълго се отлага лечението, толкова по-наложителни и комплексни стават последващите интервенции. При хронична липса на зъби наличната кост е крайно недостатъчна за директно поставяне на имплант. Това налага предварителни, по-инвазивни хирургични процедури за костна реконструкция – като костна пластика (аугментация) или синус лифт (в горната челюст).
Запишете си час за предварителна консултация на телефон: 088 241 3456.
По време на тази консултация ще бъде обсъден най-подходящия план за лечение за Вашето дете и ще дадем отговори на всички Ваши въпроси.
Важно: Съдържанието е информативно и не замества консултацията с лекар. При въпроси относно Вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
