Кисти на челюстните кости от зъбен произход: диагностика

Какво представлява кистата от зъбен произход?

Същинската киста представлява патологична кухина, ограничена от съединително-тъканна капсула, подплатена с епителни клетки и изпълнена с течно или кремообразно съдържимо.

Често срещани кисти от зъбен произход:

Радикуларна киста

Радикуларните кисти най-често произхождат от зъбен гранулом. Вследствие на инфекциозно дразнене се сформира кистозна кухина, изпълнена с течно/кремообразно съдържимо. Тези кисти се развиват и в двете челюсти, с по-висока честота във фронталната област. Срещат се предимно в постоянно съзъбие. Радикуларните кисти се развиват около върховете (апексите) на корените на зъбите.

Фоликуларна киста

Представлява одонтогенна киста (от зъбен произход), свързана с развитието и растежа на зъбите. Те се развиват около непробили зъби. Най-често се срещат в областта на трети долночелюстни молари (мъдреци) и горночелюстни кучешки зъби, които са със задържан пробив.

Тези кисти растат бавно и имат същия ефект върху обкръжаващата кост, както радикуларните кисти. Протичат напълно безсимптомно, когато не са инфектирани.

Фоликуларните кисти се развиват в по-млада възраст и нарастват по-бързо от радикуларните.

Резидуална киста

Резидуалните кисти се развиват в обеззъбени участъци на челюстта. Причина за тях могат да бъдат недобре почистен гранулом или останали части от радикуларна киста след екстракция на зъб.

Клиничната картина е сходна с тази при радикуларните кисти, но симптомите се проявяват в обеззъбен участък.

Неинфектирана киста – симптоми

Радикуларните кисти започват своето развитие дълбоко в алвеоларната кост и растат бавно, безсимптомно. В този период установяването им става случайно при рентгеново изследване на невитални зъби по друг повод.
Кистите растат бавно и могат да достигнат значителни размери без субективни оплаквания. При достигане на големи размери пациентите търсят помощ по повод поява на неболезнена подутина на челюстта. Тази подутина е на нивото на върха на корена на съответния зъб. При палпиране подутината е с твърда консистенция, а при прекалено изтъняване на костта може да се усети крепитация.
Развитието на кистите понякога води до неприятни усещания като тежест, разпъване, невралгични болки. Подвижност или наклоняване на съседни зъби се среща при големи кисти.
При добри защитни сили на организма тези кисти могат да протичат с клинична картина на хроничен възпалителен процес с поява на лигавична или кожна фистула.