Всичко за денталните импланти – интервю с Проф. д-р Стефан Пеев

Денталните импланти са медицински изделия, които се поставят в целюстните кости и имат за цел да подпомогнат възстановяването на увредена или загубена функция на съзъбието. Тя е дъвкателна, естетична и фонетична.

Не. Днес разполагаме с модерни средства за обезболяване. Всички пациенти, които са преминали през оперативната интервенция за поставяне на импланти, след нея  споделят колко необоснован е бил техният страх от  самата процедура.

В повечето случаи лечението отнема около 3-4 месеца. В случаите, в които имаме по-сериозна загуба на кост се налага лечението да се осъществи в по-голям брой етапи, лечението може да отнеме и до 6-8 месеца.

Почти всеки пациент е подходящ. В случаите когатопри първоначалния преглед специалистът открие някакви рискови фактори, пациентът се подлага на определена подготовка, за да се сведе до минимум вероятността от неуспех при лечението.

Но такива случаи са изключително редки.

Може. Това в имплантологията го наричаме имедиатно функционално натоварване, но за да се случи това пациентът и съответната клинична ситуация трябва да отговарят на определени  условия, които невинаги са налице.

Те са предназначение да служат на пациента няколко десетилетия. И аз имам немалко такива пациенти, на които съм поставил импланти преди повече от четвърт век и те продължават да функционират.

Във всички случаи в дългосрочен план, то се радва на по-висока успеваемост.

Разбира се, всяко лечение е свързано с определени характерни за него усложнения. Най-честото усложенение, което ние наблюдаваме в имплантологията, се нарича периимплантит.

Това е късно усложнение, което се наблюдава в случаите, в които пациентите не се грижат добре за своите импланти.

Основната грижа, която пациентът трябва да полага за своите импланти след приключване на лечението, е добро почистване на зъбната плака сутрин и вечер. В случаите, в които остава непочистена зъбна плака, има голяма вероятност да се появи това усложнение след определен период от време.

Процесът на отхвърляне на присадките е характерен за трансплантациите, а не за имплантите. При тях неуспехът е свързан с тъй наречения периимплантит. Това е късно усложнение в имплантологията, което се получава вследствие на системно занемаряване на оралната хигиена.

Категорично преди започване на лечението пациентите с плаковоиндуцирани възпалителни процеси на пародонта ,каквито са пародонтитът и гингивитът, трябва да бъдат подложени на лечение. Неговата цел е да изкорени тези възпалителни процеси.

Днес разполагаме с надежден и ефективен алгоритъм за лечение на тези заболявания.

И обратно, провеждането на  имплантово лечение при пациенти с нелекуван или неизлекуван плаковоиндуциран възпалителен процес води до бързо възникване на усложнения. Например – перимплантит, защото перимплантитът и пародонтитът са възпалителни процеси, имащи общ причинител – плаката.

Ето защо, плаковоиндуцирани възпалителни процеси трябва да бъдат лекувани преди започване на лечение с импланти.

Цената зависи от конкретния клиничен случай. Зависи от това дали ще се поставя само имплант, който ще бъдепротезиран или ще е необходимо да се възстанови морфологията на костта и меките тъкани около импланта.

Много пациенти си мислят, че имплантологията може да им предложи „универсално решение”, което ще им помогне. Истината е, че всеки пациент има различна анатомия, костна структура, функционални нужди и здравословно състояние.

Именно затова ние не работим „по шаблон”, тъй като това което е успешно при един пациент, не означава, че ще бъде приложимо и при друг, дори при сходни на пръв поглед случаи.

Ключов фактор при планиране на лечението е състоянието на костта – нейната плътност, обем и качество. При някои хора тя е напълно достатъчна за поставяне на имплант, докато при други се налага предварителна подготовка.

Както вече споменахме – взема се  предвид позицията на липсващия зъб, натоварването, което ще поеме имплантът и общото състояние на устната кухина – наличие на възпаления.

От значение са и системните заболявания, начинът на живот и навиците на пациента. Например, състояния като диабет, тютюнопушене или компрометирана имунна система могат да повлияят върху процеса на заздравяване и остеоинтеграцията на импланта.

Професионалният подход изисква цялостна оценка на тези фактори, за да се минимизира рискът и да се осигури дългосрочен успех на лечението.

Процесът започва с детайлна диагностика – клиничен преглед, образни изследвания като 3D скенер (CBCT), анализ на захапката и планиране на позицията на импланта. След това се изготвя индивидуален лечебен план, съобразен с конкретния случай.